By / 22nd декември, 2016 / Без категория / No Comments

Индипасха не е често срещана туристическа дестинация, това е по-скоро светилище, разположено в землището на село Сливарово, община Малко Търново и посещавано от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Благоприятните условия като гъстите букови гори и дълбокия усоен дол, също допринасят българското светилище – Индипасха – да е търсено от пилигримите място.

Историята на мястото датира т повече от две хиляди години назад. Индипасха е било светилище почитано още от древните траки и о днес съчетава в себе си езическите и по-късно християнските вярвания.

Най-точно казано Индипасха е древно тракийско оброчище – което означаватайнствен и мистичен район, скрит или труднооткриваем от обикновените хора и достъпен само за просветените.

Има основна два пътя, по които можете да достигнете до Индипасха – единият започва от местността Качул (до моста на река Велека, близко до с. Граматиково), криволичи по горски път и след 7 км се достига до разклон, където има табела към Индипасха. Освен тази табела липсват каквито и да е друи означения на региона, така че лесно може да се загубите. А вторият път е по пътя за село Сливарово (отклонение от основния път Малко Търново – Царево) – пътят е  много лошо състояние и трудно можете да минете скола по него. По този път има табели и ако ги следвате лесно ‘е стигнете до място с с подръчно сковани дървени маси и пейки, което е близо до светилището. Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора. Всичко до тук звучи като местност извадена от приказките и наистина е така, защото човек веднъж попаднал в Индипасха се чувства като че се връща векове назад в един приказен и спокоен свят, който го зарежда с енергия и лекуа душевните му и телесни болки.

Индипасха е почти недокоснато от човешка дейност, защото странджанските гори са скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. Старите хора разказват, че един сляп бивол, който бил напъден от жалостливия си стопанин (вместо да бъде убит), го е открил наново и след  няколко дни се върнал прогледнал. После пак  губел зрението си, но вече знаел,  връщал се в гората и пак проглеждал. Един ден човекът го проследил и така видял от къде животното  пиело вода и възвръщало зрението си.

И до днес там тече лековитата вода, от която е биел биволът, за да прогледне, а тази вода изправя на крака болни, сакати прохождат и слепци проглеждат. Но най-добре е да се ходи там в  неделята след Великден, когато водата е най-лековита. Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен христ

иянски светец.

Накрая, но не на последно място, името се превежда от някои като „след Пасха”, но това са само догатки.  Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огън, въздух, вода и земя.

 


Leave a Comment