ЗА ЕДНА БУТИКОВА ПОЧИВКА В КИТЕН !!!

Мишкова нива – тракийското светилище в района

Светилището Мишкова нива е част от голям комплекс, разположен на около 3 – 3.5 км юго-западно от Малко Търново в България; намира се в подножието на хълма, където някога е бил построен древния форт „Голямо градище“; в днешни дни е в непосредствена близост до границата с Република Турция.

Това е уникална религиозна постройка от 1 – 4 век; светилището е разположено близо до гроба на Баст (Бастет) – египетска богиня на Любовта, дъщеря на бога на слънцето – Ра – и майка на Михос. В центъра е построен гроб, наподобяващ пещера в южната част на широк кръг направен от големи каменни блокове с диаметър 23 м и 1.8 метра височина. На разстояние около 150 метра има огромен некрополис и вила, защитена с форт от същия период.

При посещението на това свещено място могат да се открият доста артефакти в подкрепа на предположението, че първоначално светилището е било храм на Михос – пазител на свещените места, защитник на невинните и военачалник в битка.

Светилището е изучавано от много археолози и на места стените са подсилени за да се запази някогашния облик и да не бъде разрушен от природните катаклизми. Разбира се, има и обособена туристическа пътека, чийто ограничения посетителите на района трябва да спазват, за да не разрушат древното светилище.

Най-лесният достъп до Мишкова нива е по път Е87; намира се на 3 км от град Малко Търново по пътя за турската граница и има отклонение; минава се около 1 км през горска пътечка, за да се стигне до самото светилище на Мишкова нива.

Индипасха

Индипасха не е често срещана туристическа дестинация, това е по-скоро светилище, разположено в землището на село Сливарово, община Малко Търново и посещавано от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Благоприятните условия като гъстите букови гори и дълбокия усоен дол, също допринасят българското светилище – Индипасха – да е търсено от пилигримите място.

Историята на мястото датира т повече от две хиляди години назад. Индипасха е било светилище почитано още от древните траки и о днес съчетава в себе си езическите и по-късно християнските вярвания.

Най-точно казано Индипасха е древно тракийско оброчище – което означаватайнствен и мистичен район, скрит или труднооткриваем от обикновените хора и достъпен само за просветените.

Има основна два пътя, по които можете да достигнете до Индипасха – единият започва от местността Качул (до моста на река Велека, близко до с. Граматиково), криволичи по горски път и след 7 км се достига до разклон, където има табела към Индипасха. Освен тази табела липсват каквито и да е друи означения на региона, така че лесно може да се загубите. А вторият път е по пътя за село Сливарово (отклонение от основния път Малко Търново – Царево) – пътят е много лошо състояние и трудно можете да минете скола по него. По този път има табели и ако ги следвате лесно ‘е стигнете до място с с подръчно сковани дървени маси и пейки, което е близо до светилището. Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора. Всичко до тук звучи като местност извадена от приказките и наистина е така, защото човек веднъж попаднал в Индипасха се чувства като че се връща векове назад в един приказен и спокоен свят, който го зарежда с енергия и лекуа душевните му и телесни болки.

Индипасха е почти недокоснато от човешка дейност, защото странджанските гори са скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. Старите хора разказват, че един сляп бивол, който бил напъден от жалостливия си стопанин (вместо да бъде убит), го е открил наново и след няколко дни се върнал прогледнал. После пак губел зрението си, но вече знаел, връщал се в гората и пак проглеждал. Един ден човекът го проследил и така видял от къде животното пиело вода и възвръщало зрението си.

И до днес там тече лековитата вода, от която е биел биволът, за да прогледне, а тази вода изправя на крака болни, сакати прохождат и слепци проглеждат. Но най-добре е да се ходи там в неделята след Великден, когато водата е най-лековита. Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец.

Накрая, но не на последно място, името се превежда от някои като „след Пасха”, но това са само догатки. Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огън, въздух, вода и земя.

Природен парк – Странджа

Ако сте се отправили на юго-изток към Малко Търново или по крайбрежието към градовете Ахтопол и Синеморец, скоро юе попаднете в нежните прегръдки на разпрострялата се Странджа планина; а неразделна част от Странджа е природният парк – Странджа, който е кръстен на самата планина. Паркът е създаден през 1995 и покрива територия от 1 116 км2; има излаз към морето между град Царево и село Резово.

Странджа е ниска планина с гъста растителност. Географското и разположение – на градицата на Европа, Мала Азия и Средиземноморието – формира по-топлия и мек климат, в сравнение с други планински вериги в България. Специфичният климат има оздравителен и благоприятен ефект върху туристите, посещаващи региона. На територията на парка има два климатични курорта – Ахтопол и Малко Търново. Долината на река Велека е изключително живописна и пресича целия парк. Рано някоя мъглива сутрин ако погледнете от върха на планината речните долини изглеждат сякаш морето е наводнило планината. Близо до село Младежко извира река със същото име, а нейните води са природно богатство за България. Много хора вярват, че водата лекува сърдечно-съдови заболявания, както и неврологични такива.

Близостта на Странджа планина до Черно море и мекия и влажен климат определят уникалните природни характеристики. Почти 80 % от територията на парка е покрита с гори, привличащи със своята тищина и спокойствие. Растителното разнообразие е също впечатляващо. Присъствието на различни растителни видове в парк Странджа придава екзотичен чар на местността и създава естествена ботаническа градина в самия парк.
Девствената природа, иникалната смесица от морски и планински гледки и интересното културно и природно наследство са благоприятни за развитието на еко-туризма, спа туризма и други дейности за свободното време.

На територията на природен парк – Странджа могат да бъдат разгледани и многото уникални културни монументи. Също така е запазен и уникалния стил на православните храмове „Успение Богородично“ в Малко Търново, „Св.Св.Кирил и Методий“ в село Кости, „Св.Димитър“ – Брашлян както и многобройните параклиси, разпръснати по цялата планина, всеки от които е построен близо до лековит извор (аязмо). Територията на парка е още осеяна с многобройни археологически обекти, които очароват с мистицизма и величието си. Хиляди години Странджа ланина е била кралството на древните Траки, а сега местното население е решило да развие алтернативни форми на туризъм в техните прекрасни селца. Удобството на типъчните странджански къщи е достъпно за всеки посетител; а топлотата и гостоприемството са доста лековити. Ако човек реши да избяга от скуката на всекидневния живот и забързания живот в големия град – Странджа планина е мястото, към което трябва да се отправи директно.

Лъвската глава

Ако сте пътували до слънчевия черноморски курорт – Созопол в България, няма начин да не сте минали през Ропотамо и Лъската глава. Лъската глава е скално образувание и е една от най-красивите природни атракции, която страната ни предлага; за съжаление, за нея се знае много малко.  Лъската глава е разположена в крепост на 110 метра надморска височина, над преговете на реката Ропотамо, която свършва с Медния край. Лъвската глава е една от забележителностите в резерват Ропотамо, създаден през 1974. Скорошни археологически разкопки на района разкриват, че Лъската глава е част от крепостта Кале Вълчаново, построена от Траките, които са населявали крайбрежната територия на Странджа през 2 – 1 хилядолетие преди Христа. Професорът водил разкопките казва: ‘ Намерихме останки на мегалитна конструкция (мегалитен – (от гръцки) голяма скала) – конструкция с големи каменни блокове. В центъра на двореца се намират останките на тракийско светилище. Дорецът е използван векове наред след построяването му, заради стратегическото му местоположение. Последните доказателста за живот в региона са от 15ти век. На мястото могат да се видят останките на средновековна църква.’

Крепостта и Лъската глава са доста отдалечени и достъпът до тях е труден; по суша трябва да прекосите Бегликташ, след това да минете по тясна горска пътечка по яжния склон на скалата и след около 40-минутен преход през гъстата гора ще достъгнете до замъка.

Легендите и приказките за заровени съкровища и кладенци със златни монети вълнуват хората и будят интереса на туристите от цял сят и до ден днешен. Историите за Лъвската глава и теориите за произхода й са много – от изънземна намеса в формирането й до по-вероятната версия за природно образувание на каменната формация след затихнала вулканична дейност. А траките са обичали дома си, заради стратегическото му местоположение и природната защитна стена, която е ограждала крепостта и я е пазила от вражески нападения.

Мистерията около Лъската глава се допълва и от факта, че съвсем до скоро тя не е била достъпна за обикновените туристи, тъй като е част от резервата Ропотамо и е в непосредствена близост до резиденцията на бившия държавен глава – Тодор Живков – Перла.

Сред многото митове и теории, главата на краля на животните се издига над местността и покровителства региона, но все още пази тайната си. А дали някога ще я разкрие – може би – елате и се уверете с очите си!