Тракийското светилище Беглик Таш
Беглик Таш е тракийско скално светилище, разположено по южния бряг на Черно море в България, на няколко километра северно от град Приморско.
В края на 19ти век Чешко-българския историк и археолог Карел Шкорпил предлага първата научна статия за светилището, което тогава е било познато под името Апостол Таш. През 2002 българските археолози започват разкопки на мястото под ръководството на проф. Николай Овчаров.
Името Беглик Таш най-вероятно води началото си от данъка върху овцете, който е бил събиран от властите на османската империя до 1913 година – „беглик“ и турската дума, описваща голям район, направен от камък – „ташлар“. Беглик Таш е природен феномен от огромни мегалити подредени и издълбани от тракийското племе,а по-късно използвани за религиозни церемонии. Беглик Таш е част от по-голям заобикалящ го район и природно образувание на скали от огромни монолитни блокове с волканичен произход, които са се формирали от застинала магма, която е била изригнала от волкан, който е бил активен през Мезозойската епоха.
Повечето от мегалитите имат следи от скални рисунки по тях, които се предполага, че са били част от тракийски ритуали. Има останки и от лабиринт, през който посетителите могат да преминат. Също така има запазен и тракийски слънчев часовник, направен от огромни каменни блокове. Има и 150-тонна скала, разположена на земята само на две места, както и пещера във формата на утроба. Вътре археолозите са открили керамични артефакти от ранната желязна ера (10 – 6 век преди Христа), също от Античността и Средните векове; както и каменен олтар, направен от човешка ръка, в края на природно-формираната пещера, което доказва, че наистина е било храм.
Всеки ден, по обяд, слънчевите лъчи влизат през тесния вход на пещерата и се проектират чак в края й. Според покойния български археолог проф. Александър Фол, откривателя на науката за траките, някой от тракийските пещери във формата на утроба са имали способността на пропускат слънчевата светлина самов определено време на деня – природен феномен, който е смятан от Траките за символ на плодородието на земната утроба или на майката-богиня от слънчевия фалус на бога слънце.