Лъвската глава
Ако сте пътували до слънчевия черноморски курорт – Созопол в България, няма начин да не сте минали през Ропотамо и Лъската глава. Лъската глава е скално образувание и е една от най-красивите природни атракции, която страната ни предлага; за съжаление, за нея се знае много малко. Лъската глава е разположена в крепост на 110 метра надморска височина, над преговете на реката Ропотамо, която свършва с Медния край. Лъвската глава е една от забележителностите в резерват Ропотамо, създаден през 1974. Скорошни археологически разкопки на района разкриват, че Лъската глава е част от крепостта Кале Вълчаново, построена от Траките, които са населявали крайбрежната територия на Странджа през 2 – 1 хилядолетие преди Христа. Професорът водил разкопките казва: ‘ Намерихме останки на мегалитна конструкция (мегалитен – (от гръцки) голяма скала) – конструкция с големи каменни блокове. В центъра на двореца се намират останките на тракийско светилище. Дорецът е използван векове наред след построяването му, заради стратегическото му местоположение. Последните доказателста за живот в региона са от 15ти век. На мястото могат да се видят останките на средновековна църква.’
Крепостта и Лъската глава са доста отдалечени и достъпът до тях е труден; по суша трябва да прекосите Бегликташ, след това да минете по тясна горска пътечка по яжния склон на скалата и след около 40-минутен преход през гъстата гора ще достъгнете до замъка.
Легендите и приказките за заровени съкровища и кладенци със златни монети вълнуват хората и будят интереса на туристите от цял сят и до ден днешен. Историите за Лъвската глава и теориите за произхода й са много – от изънземна намеса в формирането й до по-вероятната версия за природно образувание на каменната формация след затихнала вулканична дейност. А траките са обичали дома си, заради стратегическото му местоположение и природната защитна стена, която е ограждала крепостта и я е пазила от вражески нападения.
Мистерията около Лъската глава се допълва и от факта, че съвсем до скоро тя не е била достъпна за обикновените туристи, тъй като е част от резервата Ропотамо и е в непосредствена близост до резиденцията на бившия държавен глава – Тодор Живков – Перла.
Сред многото митове и теории, главата на краля на животните се издига над местността и покровителства региона, но все още пази тайната си. А дали някога ще я разкрие – може би – елате и се уверете с очите си!
Тракийското светилище Беглик Таш
Беглик Таш е тракийско скално светилище, разположено по южния бряг на Черно море в България, на няколко километра северно от град Приморско.
В края на 19ти век Чешко-българския историк и археолог Карел Шкорпил предлага първата научна статия за светилището, което тогава е било познато под името Апостол Таш. През 2002 българските археолози започват разкопки на мястото под ръководството на проф. Николай Овчаров.
Името Беглик Таш най-вероятно води началото си от данъка върху овцете, който е бил събиран от властите на османската империя до 1913 година – „беглик“ и турската дума, описваща голям район, направен от камък – „ташлар“. Беглик Таш е природен феномен от огромни мегалити подредени и издълбани от тракийското племе,а по-късно използвани за религиозни церемонии. Беглик Таш е част от по-голям заобикалящ го район и природно образувание на скали от огромни монолитни блокове с волканичен произход, които са се формирали от застинала магма, която е била изригнала от волкан, който е бил активен през Мезозойската епоха.
Повечето от мегалитите имат следи от скални рисунки по тях, които се предполага, че са били част от тракийски ритуали. Има останки и от лабиринт, през който посетителите могат да преминат. Също така има запазен и тракийски слънчев часовник, направен от огромни каменни блокове. Има и 150-тонна скала, разположена на земята само на две места, както и пещера във формата на утроба. Вътре археолозите са открили керамични артефакти от ранната желязна ера (10 – 6 век преди Христа), също от Античността и Средните векове; както и каменен олтар, направен от човешка ръка, в края на природно-формираната пещера, което доказва, че наистина е било храм.
Всеки ден, по обяд, слънчевите лъчи влизат през тесния вход на пещерата и се проектират чак в края й. Според покойния български археолог проф. Александър Фол, откривателя на науката за траките, някой от тракийските пещери във формата на утроба са имали способността на пропускат слънчевата светлина самов определено време на деня – природен феномен, който е смятан от Траките за символ на плодородието на земната утроба или на майката-богиня от слънчевия фалус на бога слънце.
Забележителности около Китен
Част от Китен и Диамант Китен разположен на полоустров вдаден навътре в Черно море, които завършва с нос Урдовиза. Тои е изграден от стръмни варовикови скали които се потапят в дълбините на морето, които, си заслужава да видите, защото именно на тези скали на носа има останките от древна крепост от V век преди Христа , които персийския цар Дарий изгражда тук.
заливът Атлиман
Друга забележителност на Китен е заливът Атлиман, или на български – Залива на Коня. Легендата разказва, че една българка – Стана Урдовизка – била поискана за жена от султана. Стана приела да се омъжи, но условието й било той да освободи от данъци и задължения всички околни земи, които тя лично успее да обиколи с коня си за едни ден – от сутринта до залез слънце. Султанът се съгласил да приеме това условие и зачакал Стана да се върне. Бидейки устремена българка, която искала да помогне на своя изстрадал народ, Стана обиколила толкова много площ, че с просто око не можело да се обхванат всички земи през които минала. А когато се слънцето залязвало тя достигнала бреговете на плажа, където я чакал султана, но от умора коня пада и умира, умряла и прекрасната Стана. Султанът бил истински мъж и удържал обещанието си да освободи от данъци всички тези земи и от тогава до днес хората наричат тази огромна местност обиколена от Стана – Хасекията, което от турски означава освободената земя. Залива наричат Атлиман от „Ат”-красив кон. Истински си заслужава да заведете семействата си в Залива на Коня, за да видите величествената красота на природата и да разкажете легендата на децата си, защото тази доблестна българка, умряла за благото на всички българи, показва колко силен народ сме и децата ще се гордеят, че са българи; една проста разходка до един залив може да научи най-ценните Ви същества на родолюбие и вяра в собствените им способности и възможности.
Маслен нос
Маслен нос е друга забележителност близо до Китен. Намира се в южната част на полуостров Боруна. Маслен нос е признат за най-красивата местност по южното Черноморие, така че определено си заслужава да отделите няколко часа и да разгледате. Самият нос се издига на 30 м. височина и това прави гледката от него още по-внушителна и неземна. Откъм морето, обаче, маслен нос е недостъпен и може би от този именно факт се носи и зловещата му слава, която едновременно очарова и плаши, но при всички случаи разпалва любопитството на посетителите си и ги привлича, за да го видят и изживеят незабравими мигове, взирайки се в безбрежното красиво Черно море. А фактите са неоспорими: през 1902 в скалите на Маслен нос се е разбил руски кораб , след това през 1929 г. до носа потънал френският кораб „Жак Фресине“, пренасящ маслини и зехтин. Затова и Маслен нос е едновременно изумително красиво природно образование, но и плащещо място, макар и привличащо именно заради това – в стари времена скалите около носа са причинявали корабокрушения и потъвайки гръцките кораби, пренасящи зехтин, са разливали в морето тази ценна суровина. Морските води отнасяли разлятия зехтин до носа и местното население повярвало, че именно това е причината диви маслинови дръвчета да се появят по склоновете около носа. Хората казват, че тези дръвчета до скоро са виреели там, но днес, по склоновете на затънтеното южно заливче на носа няма и помен от тях – така че това може да си остане поредната градска легенда, но тя привлича с очарованието си, затова го посетете и да преценете сами за себе си, дали тези легенди и иносказания могат да се базират на истински факти или не.
Накрая, но не на последно място, освен да си почивате активно, изследователският дух във всеки от Вас ще се пробуди и ще Ви изпълни с енергия за новата работна година!